Постът при деца I част

24 октомври 2017
Постът при деца   I част

"Промените в менюто на нашето порастващо момче не спряха до тук. Взел самостоятелно решение да следва семейните стандарти на хранене, съвсем естествено беше да пробва и с поста. Православният календар определя четири по-дълги поста, като преобладаващи по време са тези в студената част на годината. Някак без изненада приех желанието му да спазва предстоящия великденски пост. Започнах обяснения по обичайния за дете на 5,5 години начин. Разясних му продължителността на поста, лечебната и духовната му същност. Изясних, че с мама не очакваме да прави нещата, които сме избрали за нас и че неговият избор не би променил отношенията ни. Предложих му да помисли дали да не започне с някой по-кратък период, а не с възможно най-дългия, но в действителност той вече беше решил.


Идеята за спазване на поста, широко практикуван до преди по-малко от век, днес плаши много хора. Какво ядете? Не отслабвате ли? Имате ли сили да работите? Сигурно сте много набожни? Как издържате?


Постът по същество е веганско хранене практикувано в наши дни от мнозина през цялата година, т.е. съществуват хора, за които се е превърнал в начин на живот. Обикновено практикуващите го са наистина слаби по съвременните стандарти, но в онази красива форма на звездите от киноекрана. Не познавам такива, които не се трудят, изкарвайки честно растителната си прехрана. Храним се с продукти от неживотински произход. Освен очевидните меса, яйца и млечни продукти, от менюто на постещия отсъстват и продукти като хайвер, морски деликатеси (малки животни) и риба, която споменавам, защото винаги се срещат хора, за които тя не е живо същество. Маслото, което по правило също не се консумира, не Ви съветвам да заменяте с маргарин. Семейният ни пост се отличава от обичайното днес веганско хранене единствено по вида на използваните продукти. Съвремието дава възможност да сложим на масата храни от всички близки и далечни краища на света. Безспорно привлича огромното разнообразие от екзотични, несезонни плодове и зеленчуци. Други модерни храни биват наречени „супер“ в скъпи рекламни кампании, които в крайна сметка повишават значително крайната им цена. Лично аз съм скептично настроен към супер храните. Преди години научих, че в страните от Америка продават с етикета супер храни такива, които обичайно се срещат в умерения климатичен пояс на Европа и Азия, докато на пазара на стария континент се пласират традиционните за Америка. Тогава защо са ни необходими презокеански? Искам да подчертая, че сега не осъждам избора на веганите, които понякога разнообразяват ежедневното меню с екзотични храни, а обяснявам нашия. Вярвам в ползите на традиционното хранене и в богатството на продуктите, които растат около мястото, където сме се родили. Убеден съм, че употребата им по ред дори само чисто физиологически причини ни носи повече супер сили, отколкото широко рекламираните в магазините. Използването на стоки донесени от хиляди километри е безспорно неекологично, а напоследък се оказва и нехуманно. Коренните жители на Южна Америка изпадат в невъзможност да се хранят с традиционната киноа, защото търговците на едро непрекъснато повишават изкупната цена на културата, заради ненаситния пазар в развитите страни. Същото се случва и с отглежданата в Мексико чиа. Поради всички тези причини ние сме избрали да се храним с растящите в страната ни, обичайни за сезона продукти. С годините толкова свикнахме с удоволствието от леките ястия и свежестта, която придават на телата ни, че обикновено продължаваме да се храним в същия дух и след празниците, ознаменуващи края на поста. Колкото до разнообразието – то е само въпрос на фантазия. Веднъж, по време на коледен пост, експериментирахме с идеята да не повторим нито едно ястие за 40 дневния период, доказвайки на практика горната теза, но в действителност нямаме нищо против да хапнем в рамките на месец няколко пъти едно и също любимо ястие. „Издържа се“ лесно и с удоволствие. Когато настъпи тържественият ден, ознаменуващ края на въздържанието, храната на трапезата появила се за пръв път след 14, 40 или 50 дни създава истинска атмосфера на празничност. Колкото до религиозната отдаденост – всеки сам е избрал до колко и в какво да вярва. Извън продължителните пости не спазваме всички постни дни, защото понякога сме избрали спонтанно да го правим в други, без да се съобразяваме с календара, което вероятно показва и нивото ни на религиозност. (В православната традиция освен дългите периоди на пост, всяка сряда и петък са обявени за такива, а според някои вярващи и съботата, като пречистване за предстоящата неделна служба.) Мнението ми търпящо възражение е, че можем да следваме традицията на миналите поколения обитавали земите, където живеем без да се обвързваме строго с техния начин на приемане на Бог, още повече, че историята доказва непрекъснатия процес на изменение на въпросния начин, поради външни, често насилствени фактори, докато начинът на хранене остава своеобразна константа или твърде бавна променяща се величина..."

Част от главата "От три до шест" от книгата "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки" на www.formulata.eu

Традицията на поста или вездесъщият лечител

В дните преди началото на Коледния пост - откъс от книгата "Формулата на здравето или какво не се казва за храната"

прочети още
Съвет за истинското пречистване от ПАРАЗИТИ

Откъс от главата "Какво да търсим: „работещата“ диета или подходящо оправдание?" на книгата "Формулата на здравето или какво не се казва за храната"

прочети още
"Формулата" в студиото на БНТ 2

Участието на Валентин Грандев в предаване на БНТ 2

прочети още
Най-древната детокс процедура

След по-малко от месец започва Kоледният пост. Последният за годината режим за пречистване на организма, завещан ни от традицията. За всички, които свързват поста с религията, новината е, че той е много по-стар. Тъй като днес непрекъснато се говори и продава детокс и с оглед на наближаващия последен за годината пост ще публикуваме серия от статии посветени на тази доказала се възможност за профилактика и лечение. Започваме с най-строгия вариант познат в тадицията като тримирене. Днес се нарича сух пост или онзи режим, при който не се приема никакава храна и вода. Някога ни учеха, че три дни без вода водят до неминуема смърт, докато в същото време бабите ни са го практикували в края на всеки пост. Днес с различни цели, мнозина го правят за по-дълги периоди...

прочети още
Представяне на книгата "Формулата на здравето или какво не се казва за храната"

Благодарим на фермерски пазар Варна за чудесната възможност

прочети още
Супер храните?!

Митът за суперхраните от цял свят, в действителност е твърде опасен за здравето. Част от обяснението на проблемите звучи така:

прочети още
Любопитният живот на главния герой на 14

Преди ден главният герой на книгата „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“ навърши 14. Три години след поставянето на последната точка в разказа за живота на семейството си и в разрешаването на всички онези въпроси, възникващи пред устремения към здравословен начин на живот, реших да разкажа накратко какво се случва с детето ни

прочети още
Лекции "Формулата на здравето"

На 07.10 от 16:00 и 17:00 във Фестивален и конгресен център Варна

прочети още
Нездравословното "здравословно" смути

Ето прост пример, за това как съвременните "специалисти" ни тласкат към ролята на опитни мишлета, предлагайки всяка модерна измишльотина и после проявяват готовност да ни "излекуват" след като самите те са ни навредили...

прочети още
Отзиви

Публикуваме първите мнения на читатели, разбира се след тяхно позволение. Надяваме се на обратна връзка от всеки, независимо какво му е донесло четенето на книгите.

прочети още
Формулата на здравето или какво не се казва за храната

От днес започваме споделяне и на заглавието "Формулата на здравето или какво не се казва за храната". По своята същност и съдържание, книгата не прилича на никоя друга в тази област, вероятно защото автора е воден от разбиранията за честност и почтеност.

прочети още
"Трудно"

Някои книги биват писани, за да се харесат, други - заради истината...

прочети още
Анализ на литературата съветваща ни как да се хранят бременните, бебетата, подрастващите и възрастните

Книжарниците днес представляват копие на социалните мрежи, като дават възможност на всеки да се докосне до най-удобното оправдание за собствения си избор. Честността обаче, изисква обективен подход към проблемите, който понякога води до "неудобни" изводи...

прочети още
От главата "В12 или в търсене на здравият разум" II

Използването на страха и неувереността е сигурен начин за реализация на продажби и при друг витамин - D. Няколко думи и за следващият пазарен хит...

прочети още
От главата "В12 или в търсене на здравия разум" I

В тази кратка глава става дума за пазарният хит - витамин В12 и по-специално за нещата, които не ще прочетете в специализираните издания...

прочети още
Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки

И тъй като това какво слагаме в устата на детето, далеч не е единствената ни задача, ще споделим някои други важни избори, пред които сме поставени като родители...

прочети още
Как да отгледаш вегетарианец или...

Важният въпрос за теглото на бременната или къде греши науката II

прочети още
Как да отгледаш вегетарианец...

Важният въпрос за теглото на бременната или къде греши науката в два поредни пасажа:

прочети още
Как да отгледаш вегетарианец...

От днес започваме разходката из страниците на "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки". И така малко от първа глава:

прочети още
Официално представяне

На 20.06 (вторник) от 19:00 в арт слона на Радио Варна ще се проведе официалната промоция на книгата "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки". Присъстващите ще имат възможността за разговор и автограф от автора - Валентин Грандев.

прочети още